неделя, 12 февруари 2012 г.

Пътешествие с каяк: Обиколка на Ситония, Гърция

Макар и със закъснение (поради липса на време) ще споделя пътешествието ни с каяк около Ситония, Гърция. Пътуването беше планирано предварително и бяхме поканили много приятели. Не всички успяха да дойдат, но и така се събра "качествена" група ентусиасти. Анета и съпругът и Момчил, който е планински водач и който не взима навсякъде Анета със себе си, защото тя започва да се уморява след 30 км. тичане :), Цеци, чиито добро настроение и хумор побеждават всичко, брат ми Герасим, който обича да планира всичко и аз, Петър, който избягва да се преуморява излишно.


View Onodka's Kayak trips in a larger map

Разбира се, избрахме подходящи за пътешествието морски каяци: Герасим с любимия му Necky Chatham 17, аз с Tahe Reval Midi, Цеци с Capella 166, а за Анета и Момчил взехме двуместен каяк Tahe Argo Tandem.

На 6 Юни, 2011 пристигнахме благополучно в Nikiti, където си починахме в заведение на плажа и обсъдихме най-належащия въпрос - къде да спим и къде да оставим колите. Идеята беше да оставим колите някъде близо до пресичащия полуострова в най-тясната му част път около Nikiti, да заобиколим полуострова с каяците и след това да ги докараме до каяците си в Vourvourou. Логистиката е обикновено най-сложната част от пътешествието. Първата нощ спахме на палатки в къмпинг Mitari, наистина много добре уреден къмпинг на брега на морето, с любезни уредници и приемливи цени. За тези от Вас, които не знаят: в къмпингите в Гърция се заплаща за парцел. Парцелът често е достатъчен за 1 или 2 коли и 4 палатки (в нашия случай). Управителят ни разреши да оставим в къмпинга колите си, при това отказа заплащане защото сезонът не беше започнал и имаше достатъчно места. Иска ми се нашите "печалбари на дребно" също да разсъждаваха така!


първи 100 грама :)

 














На 7 юни сутринта разпределихме багажа по каяците. Двуместният каяк побра значителна част от багажа - добре че взехме него. Денят беше топъл, а морето - спокойно. И потеглихме в чудесно настроение.
















Вече бяхме гребали доста, така че ни домързя да заобиколим един полуостров след Neos Marmaras. Мястото беше доста живописно. Една коса, няколко метра широка само, отделя двата залива. С удоволствие се поразтъпкахме преди да пренесем каяците от другата страна и да продължим към Toroni. Насрещният вятър се беше усилил и се появиха вълни, което направи пътуването по-интересно.















Най накрая успяхме да убедим неуморните Анета и Момчил, че няма нужда да стигаме още днес до крайната точка на пътуването. Бяхме изминали 25 км. За нощувка избрахме малък и трудно достъпен откъм сушата плаж, преди залива на Toroni. Но колкото и отвесна да беше пътеката, която водеше към крайбрежния път, това не можа да ни спре да отидем за бира до Toroni.


Вече има бира...а и салатата ще е готова скоро

Здрач над Торони
Момчил се опитва да обърне Анета














На 8 Юни сутринта събрахме лагера и бавно потеглихме с каяците за близкия плаж на Торони. Изтеглихме ги на пясъка и около час се наслаждавахме на чудесната гледка на настъпващия ден от заведение на плажа с чаша кафе в ръка и лека закуска. Колкото и да не ни се ставаше, трябваше да гоним график. Планът беше да влезем в закътаното пристанище Porto Koufous и да се разходим там. След което трябваше да заобиколим носа на полуострова и да нощуваме вече от другата страна близо до Kalamitsi.

На излизане от големия залив на Toroni











Влизането в Porto Koufous с каяк е понякога рисковано. За да се стигне до пристанището, се минава през пролив, като гърло на бутилка, заобиколен от много красиви отвесни и много високи скали, добри за катерене. Но през тесния пролив минават с голяма скорост моторни лодки и яхти и затова е добре човек да се придържа близо до скалите от лявата стена на пролива. Но не и ако има силно вълнение и югоизточен вятър, които да те запратят върху тях. След като излезнахме от защитения залив на Toroni, насрещният вятър се усили значително. Точно в залива на Porto Koufous, поривите му нараснаха до степен, при която трябваше да стискаме греблата, за да не бъдат откъснати от ръцете ни. Вълнението все още беше умерено, защото бяхме частично защитени от най-издадения на юг нос на полуострова. Отказахме се да влизаме в Porto Koufous и се набрахме здраво направо към защитения от вятъра залив на носа. Акостирахме на един безлюден плаж с рибарска колиба и отидохме пеша да огледаме морето от източната страна на носа. Беше доста бурно. Вълните се разбиваха в брега и скалите, като пръските се вдигаха на 2-3 метра височина. Измерихме вятър от 35 км/час с пориви до 40 км/час. Решихме да изчакаме вятърът да утихне, преди да заобиколим носа и да продължим. Чакането продължи 4-5 часа, 1/2 бутилка ром и всъщност се оказа доста приятно. Момчил и Анета, разбира се, отидоха да катерят една пещера, която бяхме открили в дъното на нашия залив.















Към 17 часа решихме, че е време за потегляне. Вятърът беше спаднал до 25 км/час, с пориви до 30. След като заобиколихме носа обаче, се оказа че сме сбъркали с преценката, защото макар вятърът да беше спаднал, морето не се беше успокоило още съществено. Започна нашият най труден, но и най-интересен етап от пътуването: 10 км. преход до най-близкото безопасно място за излизане на брега, при насрещен и страничен вятър. Участъкът е осеян с множество скали, излизащи от морето и стръмни скалисти брегове. Подводните скали се виждаха лесно по разбиващите се в тях вълни и се избягваха лесно. Наложи се да навлезем по-навътре в морето, защото близо до брега вълните въртяха и ни връхлитаха от всички страни. Морето беше като разклатен казан и му трябваше време да се успокои. По-навътре, макар и високи до 2 метра, вълните бяха предсказуеми. Трябва да кажа, че каяците се представиха чудесно. За пръв път подлагахме на изпитание Tahe Reval Midi и двуместният Argo. Аз карах Reval и се доверявам вече на този каяк безрезервно. Колкото до Анета и Момчил, които нямаха опит с каяк, те дори не осъзнаха, че преход при тези условия е рискован. По-добра дума за Tahe Argo не мога да кажа!
Не спряхме да гребем през цялото време, което е важно при силен насрещен вятър. При влизане в дълбокия залив Mamba, вятърът ни биеше вече странично и отзад. Брегът и по-точно една голяма скала в морето, започна стремително бързо да се приближава. Герасим, който водеше, взе правилното решение и ни обърна обратно към морето и центъра на залива, откъдето отново заходихме, но вече не толкова косо, към плажа в дълбочината на залива. Вятърът и вълните бяха вече откъм гърба ни и при всяка по-голяма вълна, която ме вдигаше на гребена си, виждах всички вълни напред подредени като редици войници на парад, чак до дъното на дълбокия 2,7 км. залив. Неописуемо красиво и вълнуващо. Освен това се получи и много добро сърфиране по вълните. Навигацията показа максимална скорост 27 км/час. Най-накрая акостирахме на един от най-красивите безлюдни плажове, които съм виждал, в може би най-красивия залив на Ситония. Уморени и щастливи.


Залив "Mamba"















9 - ти юни ни изненада приятно с тихо време и спокойно, чак скучно море. Но пък какъв живописен бряг има в тази част на Ситония и малките, ненаселени плажове с кристална вода..,е, искам пак там! А ако огладнеете и ожаднеете, направете като нас: спрете на плажа Klimataria. Таверната е много добра, храната - също. Собственикът ни даде последната прогноза за времето (нали е рибар - знае) и ни подари карта на околното крайбрежие.


Пещери след залива Mamba


Малко рибарско заливче след Kalamitsi

Момчил пак намери къде да се покатери

Цеци най-после си хвана рибка

Герасим е доволен от живота











Решихме да спим на един плаж преди Sarti. Първо акостирахме на плажа на Sarti да видим малко цивилизация, е добре...да изпием някоя друга бира и да подновим хранителните си запаси и вода. След това се върнахме до "нашия" плаж. Този ден я бяхме карали "лежерно", не се бяхме уморили и Цеци и Момчил изобретиха нова игра с каяк, която се състои в следното: Открийте най-откачените начини да се качите в каяка, след като сте се обърнали многократно.
Омръзна ми да казвам колко красив е този и онзи плаж и залив, ще спомена само, че като се качите на билото, ще намерите живописна пътечка, по която можете да се разходите, а гледката към Атон е невероятна. Ако искате да съчинявате стихове, там му е мястото!
Споменах ли, че Цеци намери на плажа буй? А Момчил, разбира се, носи винаги въже. Та завързахме въжето за буя, а на другия край - чанта с каквото там трябваше да се изстудява и го пуснахме на дълбоко в залива. На мен се падна отговорната задача да гледам буя да не отплава, и за водолази, разбира се...


























Потеглихме на следващия ден направо през залива на Sarti и направихме спирка след къмпинг Platanitsi (на едноименната река) на плаж, който някои наричат Rocky beach. Мисля, че мястото е достъпно само откъм водата. Ако го видите, няма как просто да го подминете. Никой няма такава сила на волята!


Без коментар

Водата е достатъчно топла за Анета

Не един Атлас, а два!












Този етап на прехода ни показа ново лице на Ситония. Брегът е много начупен, скалист и нисък, крайбрежните води са плитки и изомрудено зелени. Явно това е едно от любимите места на летовниците, защото видяхме доста пръснати групички хора, всяка на "собствен" скалист плаж. Пристигнахме около обяд в къмпинг Armenistis, където обядвахме. Тъй като рибарите ни бяха предупредили за идваща буря, пък и следяхме прогнозата за времето, решихме да не продължаваме за Vourvourou. Пък и колкото и да е приятно да гребеш, идва време, когато ти се иска вече да походиш по-дълго по твърда земя. Анета и Цеци хванаха на стоп кола за Mitari. След няколко часа нашите коли бяха в къмпинга. Натоварихме каяците и потеглихме за къмпинг Rea във Vourvourou. Дори и времето да се развалеше значително, там пак можехме да гребем, защото остров Diaporos създава естествена защита от вълните. Силният вятър наистина дойде, макар и на следващия ден. Обиколихме остров Diaporos. За съжаление на самия остров няма май нито една таверна. Разбира се, винаги можете да го обиколите заради спорта. На мен лично островът ми се видя скучен. Останахме общо 2 вечери в Rea, като на втория ден сутринта потеглихме обратно. Да не забравя...5 звезди за къмпинга! И до нова среща!




Къмпинг Armenistis

Вече във Vourvourou ..




Имаме си нов приятел... срещу парченца кашкавал само

2 коментара:

  1. Гледайки колко приятно сте си изкарали от тези снимки,ми се иска и аз да секача на каяк.На скоро гледах едно предаване където казаха, че е не е задължително да можеш плуваш, за да се качиш на лодката, и вече съм твърдо решена да опитам.Само на не чак толкова екстремни реки.Вие къде бихме ми препоръчали да отида като за начало.?Много ми хареса, че на един от кумпингите има и волейболна мрежа.Този спорт го обичам и буквално мога да играя и съм играла по 12 часа на ден без да ми омръзне.Това, че сте избрали да бъдете на място,което е достъпно само от водата е страхотно.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравейте,

      Радвам се, че нашата публикация Ви е харесала. Като за начало можете да вземете двуместен каяк под наем за ден-два или да се включите в някоя организирана е кскурзия с каяци. Идете първо на язовир или море в хубаво време и карайте покрай брега (плажа). Хубавите места (включително тези с волейболни мрежи) са много, но ако имате идея, къде искате да отидете, с удоволствие ще Ви информирам за всички подробности.

      +359 894 774 910 - Петър.
      виж тук: http://www.bg-kayak.com/events/index.php?IDMenu=899&IDLang=1
      http://www.bg-kayak.com/page.php?IDMenu=858&IDLang=1

      Изтриване